Казвам се И и съм от Л. Сигурно моята история ще ви заприлича досущ като на повечето читатели, ако не бе разликата в изискванията на бъдещата ми приятелка. Както много читатели така и аз преживях нещастна любов с три годишна връзка. Запознахме се чрез лична драма, за което съм благодарен, защото от нашата любов се роди прекрасното ни детенце. Но както ще кажат по-старите от неразумността на родителите страдат единствено и само децата. Родителите ми не приеха съпругата ми затова отидохме в големият град. Работех понякога и на две места само и само да ни стигат доходите. Липсата на достатъчно средства компенсирах с помощ на съпругата ми: перях, готвех и чистех, а като се роди малката изцяло поех домакинската работа…
Прочети цялата статия

Здравейте,
Искам да споделя една “интересна” история и който има свястно мнение по въпроса да го сподели. С приятелят ми сме на по 23 години и сме заедно от три години. Скоро може би ще решим да се оженим. Проблемът естествено какъв да е, ако не майка му. Тя е разведена с двама сина, които всячески се мъчи да контролира. Единият е по-проклет и гледа да не й позволява това, но моят човек е мекушав и понякога се оставя, просто не иска скандали. Всъщност това, което ме тревожи е, че тя постоянно им иска пари, все се оплаква, че няма, все заем имала, все за наем иска, а веднъж като влязох в тях, видях маркова козметика и скъпи дрехи, за които тя сама се хвали колко пари е дала…
Прочети цялата статия

Здравейте приятели (ако мога да се обърна така кам вас),
Казвам се Бисер и сам на 32г. Преди много време бях на инвалидна количка, но работех и се справях добре. За човек с увреждане не чувствах липса на средства. Липсваше ми топлина и нежност, мъничко обич и подкрепа. Тогава писах обява във в-к ” Лична Драма” и така се запознах с М (така ще нарека съпругата си). Майка ми не я прие защото е ромка. Тогава решихме да отидем при баща ми, който живее отделно и си има проблем с алкохола. Живяхме известно време там, но видяхме че нещата не вървят и отидохме да работим в София. Така отмина една година. Техните родители ни помагаха с каквото могат. Аз от своя страна, освен че работех на две места, помагах с каквото мога на съпругата си. След няколко месеца тя забременя…
Прочети цялата статия

Здравейте,
Бих искала да ви разкажа моята история, но не знам от къде да започна. Аз сам едно отчаяно момиче,което няма ден спокойствие, само мъка и болка. На 19 години съм, знам че все още съм малка, но с доста проблеми. Живях при вторият си баща дълги години, но винаги бях тъжна. Провалих си училището, изгубих голямата си любов, отново по вина на вторият си баща, нямах и ден почивка от него. Постоянно ме тормозеше и обиждаше.

Аз сам от едно малко селце и израснах доста затворена. Когато станах на 18 г. се махнах от там и дойдох в по-големия град. Но какво, втора грешка!
Прочети цялата статия