Искам да ви разкажа какво ме мъчи от известно време. Не мога да спра да мисля за един мъж, бяхме колеги миналата година, виждаме се от време на време, но само да се напием и да правим секс в квартирата ми.

Аз уча в Пловдив, а той си е от тук. Не ми е показал досега, че чувства нещо към мен. По-скоро идва за единия секс. Няма приятелка и не е женен, а е на 33 години. Аз съм на 22 почти, имаме 12 години разлика, което също ме притеснява. Аз искам към 25 да създам семейство, като завърша, а той тогава ще е на 37. Проблема е, че не мога да спра да мисля за него. Днес цяла сутрин проливам сълзи, защото знам, че няма да имам бъдеще с него. Характерите ни също не съвпадат много, той не е романтичен, понякога си мисля даже, че няма какво да си кажем.

А аз толкова се влюбих в него. Никои друг не ме интересува, въпреки, че ме търсят постоянно други. Той да не създаде досега семейство явно и той не е стока. Той е по живота, обича да пие с компания и маи изобщо не му е до сериозни връзки. Но не мога да спра да мисля за него нито сутрин, нито вечер. Една баячка ми предложи да направи нещо като любовна магия и той да ме обикне, но не знам дали няма да съжалявам после.

Прекалено много го обикнах. От миналата година се виждаме, но само ми идва на гости. Поне ми прави услуги, кара ме с колата като имам някъде работа и т. н. Но това не ми е достатъчно. Искам него и това е! Иначе в Бургас имам приятел, но не го обичам. Не изпитвам към него това, което към този. Няма я онази тръпка като го видя, няма го онова разтуптяване на сърцето. Какво да правя, кажете ми, моля ви! Ако бяхте на мое място какво щяхте да предприемете? Да продължавам ли да се виждам с него докато не намеря подходящия? ? Не мога да си представя ако не го виждам. Как можах така да се влюбя, а как боли …