Здравейте приятели (ако мога да се обърна така кам вас),
Казвам се Бисер и сам на 32г. Преди много време бях на инвалидна количка, но работех и се справях добре. За човек с увреждане не чувствах липса на средства. Липсваше ми топлина и нежност, мъничко обич и подкрепа. Тогава писах обява във в-к ” Лична Драма” и така се запознах с М (така ще нарека съпругата си). Майка ми не я прие защото е ромка. Тогава решихме да отидем при баща ми, който живее отделно и си има проблем с алкохола. Живяхме известно време там, но видяхме че нещата не вървят и отидохме да работим в София. Така отмина една година. Техните родители ни помагаха с каквото могат. Аз от своя страна, освен че работех на две места, помагах с каквото мога на съпругата си. След няколко месеца тя забременя…
Тай като бременността беше рискова се наложи да поема и огромна част от домакинските задължения. А и не ми тежеше. Умея да готвя добре. Като се роди детето продължих да помагам на съпругата си с каквото мога.
Не излизах на заведения, не й изневерих нито веднъж. Всичко правех за семейството си. Неотдавна баща ми се напи, както винаги, и посегна да ни коли с някаква брадва. Прибрахме се на нейното село където започнах да работя с дядо ми. През седмицата моята съпруга взе майчинство. Оказа се, че автомобилът на брат й се развалил и се нуждае от ремонт. Помогнахме му, а и нямах нищо против, защото си помагахме, кой с каквото може. Следващата седмица се оказа, че брат и имал заем. Като взехме парите, които бях заработил отидоха за заема. Не видяхме със съпругата ми и стoтинка. Пак не казах нищо. Сутрин баща и купуваше за нас двамата една кутия цигари и една кутия за жена ми и снаха й. Вечерта, като се прибрах разбрах, че снахата дала две цигари на съпругата ми и другите си ги прибрала. Трябваше да се съобразяваме с кафето, че да има за снахата… Моята жена се налагаше да се моли дори и за един памперс. Започнах да искам да отидем на квартира. Тя все казваше, че не е дошло времето. Започнахме да се караме. След един пореден скандал се изнесох. Прибрах се на Летница. Приятел ми даде квартира, но работа трудно се намира. Говорих на няколко пати с жена ми, но тя предпочита семейството си. Не сам виждал детето от много време и страшно ме боли. По всичко личи, че ще се разделим.

За това ви писах с надеждата, че ще открия момиче от 18-30 г. от ромски произход, бедна и изстрадала, с която заедно ще се борим за нашето щастие. Ако някое момиче реши да ми пише или познавате такова, моят адрес е: 5570 гр. Летница, обл. Ловешка, ул. Р. Даскалов 2, за Бисер Иванов Газдов.

Вече нямам и телефон, така че ви моля за анонимност и оставам с надежда, че ще открия човека който ще е с мен заради самия мен. Аз ще съм неговото семейство и тя ще е моето. Надявам се на съдействие.