Не знам как да започна своята история, може би много хора ще ме осъдят и оплюят, а други ще ме разберат. Всичко започна преди около 5 години тогава бях на 18, току-що завършила училище. И аз като всички млади момичета обичах да ходя по кръчми и дискотеки да се забавлявам по купони изобщо не мислех за нищо, за мен всичко, което хвърчеше се ядеше. Живеех си безгрижно и весело. Излизах с най-различни мъже, с някои от тях спях с други само се забавлявах, изобщо не се бях влюбвала истински до онзи момент, в който го срещнах. Казваше се Митко. Запознахме се на един купон у една моя приятелка. Беше висок, синеок добре сложен, и още щом го видях нещо в стомаха ми се преобърна и почувствах, че не е като другите. Покани ме на танц и така започна всичко. Започнахме да излизаме всеки ден, правехме всичко заедно, бяхме почти неразделни. Обичах го толкова много, че бях готова да направя всичко за него. Така и стана. Един ден с ужас разбрах, че съм бременна. Мислех,че сме се пазили, но се оказа, че не е така. Не можех да кажа на майка, сигурно нямаше да го понесе, та аз тепърва трябваше да следвам. Когато казах на Митко изобщо не очаквах от него такава реакция. Той толкова много се ядоса, каза че аз съм била виновна за дето не съм се пазила и каза, да се оправям както мога. „Мен не ме интересува, то детето може и на някой друг да е! “ бяха думите му, които и до днес отекват в съзнанието ми . Като, че ли целият свят се срина пред очите ми, цялото бъдеще, което бях градила с него в мечтите си рухна за миг. Бях сама, отчаяна на ръба на самоубийството. Въпреки, че Митко започна да ме отбягва , аз ходех при него всеки ден и го молех да измислим нещо. За аборт вече беше късно. Тогава той ми предложи нещо, което ме стъписа. Каза ми да износя детето и после той имал връзка с някакви хора, които нямали деца и щели да дадат луди пари за детето. Обичах Митко толкова много, че се съгласих, като си мислех, че като се отървем от детето всичко пак ще е както преди. Излъгах майка, че са ме приели да следвам в друг град и заминах за да скрия бременността си. Родих детето си в едно забравено от Бога село. Беше прекрасно малко момиченце с розови бузки и много коса. Обадих се на Митко, който дойде и я взе. Каза, че ще се върне за мен след 2 седмици да се възстановя малко и ще донесе парите. Така и направи, а парите наистина бяха много. Само, че аз не съм вече същата от онзи миг, в който ми взе детето нещо в мен се пречупи. Разбрах, че няма да мога да живея както преди, не и без детето си.
Започнах да моля Митко да ми каже къде и на кой е дал моето момиченце, но той ми каза, че връщане назад няма. Сама съм си направила избора да продам детето си. Сега се чувствам по-грешна от самия дявол, защото на земята няма по-голям грях от това да оставиш детето си. Попитах Митко дали не го боли за детето. Отговорът му беше: „То това дете не е първото, сигурно няма да е и последното, какво толкова… Нали е живо и здраво и има кой да се грижи за него… “

Надявам се само моето момиченце да е добре при новото си семейство. За мен остава да нося този грях до края на живота си и да се моля Господ някога да ми прости за това което сторих.

Мария П.
обл. Пловдив