Странна любовЗдравейте,
Нека и аз споделя моята лична драма.
С него се сме вече 1 год. По онова време бях омъжена все още. Оставих съпруга си, вярвах в любовта на новия мъж и сега знам, че много ме обича, но му е трудно да приеме децата ми. С това бях наясно още от самото начало. Каза ми,че не иска чужди деца. Мислех,че ще се примири или, че ще се разделим, но я карахме все така… Не живеем заедно, точно поради тази причина - че не е сигурен дали ще приеме децата.

Един път ми писна и го помолих да се разделим. Казах му, че щом не иска децата ми, няма как да сме заедно. И той тогава се съгласи да ги приеме, въпреки, че му беше трудно. Повече не отворихме дума за това, но аз бях несигурна.
Когато ме попита кога ще се преместя при него, аз му казах: “Когато намерим квартира, защото няма как да живеем със съквартиранта му и децата”. Той млъкна, не каза нищо. След това му казах: Не ги искаш, нали? Той не отрече.
Сякаш нещо ме удари, беше ми обещал, а сега се дърпаше. Реших,че няма смисъл, казах му да си помисли няколко дена и да ми каже по-бързо какво е решил. Иначе нямаше смисъл да се виждаме повече, само си губехме времето. На другия ден пак ми завъртя главата, като почна да се оправдава,че бил отговорен човек и искал да е сигурен, че ще може да изкарва добри пари, за да може да се грижи добре за нас и така, пак отначало. Продължаваме си постарому, без ясна представа какво ще се случи с нас. Знам, че ме обича много, но не я разбирам тази обич. Казва,че не може без мен, а не иска децата. Наясно е,че няма как да ги оставя. Има ли бъдеще за нас, не знам…
Децата ми са малки, аз нямам и 30, но не виждам как ще се измъкна от тая каша. А той не разбира какво ми е, защото няма деца и не е имал. Казва, че иска дете от мен, но….как да стане?
Благодаря,че прочетохте тази объркана история.