Аз и моята изгубена любов   Искам да ви разкажа за една моя любов, за която мисля, че беше моята истинска любов… Срещнах го преди година и половина, беше с топли кафяви очи, къдрава кестенява коса и невероятно чаровна усмивка. Името му беше Билял. Не знаеше добре български, но се разбирахме. Не мога да си обясня какво толкова намерих в него, но имах чувството, че го познавам от години. Не бяхме заедно, обаче много дълго време. Така се случи, че катастрофираха с негов приятел и той си остана в Кърджали, а уж щеше за малко да е там…
Как ли не го молих да се върне. Само на колене не му паднах. Толкова силно го обичах..едва ли ще забравя датата 12.01! Не можех да повярвам на очите си като прочетох SMS-a: “Не ме чакай. Няма да дойда, защото вече ще живея в Турция”. Имах чувството, че целия свят се срива в краката ми. Седнах на едни стълби и мина доста време, докато осъзная, че всичко това е истина.

След това говорихме по телефона доста пъти, беше студен и не искаше вече да е с мен. Беше ме заменил с друга. Дори ми даде да говоря по телефона с нея, била новата му приятелка и т.н. Искаше ми се в този момент да се самоубия. Мина доста време, докато свикна с мисълта да живея без него. Срещнах други момчета след него, но такъв като него така и не успях да намеря. Постоянно ги сравнявах с него. С Билял всичко беше като в сън, някакъв красив сън… Нито се карахме, постоянно си пишехме SMS-и и си звъняхме. Допаднахме си абсолютно по всичко - беше моята зодия Рак и всичко беше толкова хубаво, че беше прекалено хубаво за да продължи дълго. Съдбата реши да ми отнеме любовта на живота. Знам, че ще кажете, че е твърде рано да определям, че това е моята истинска любов, но ето минаха почти две години, а аз само като се сетя за него и ме побиват тръпки. Миналия месец той ми писа SMS, че не ме е забравил, че ми поvелава успех в любовта,че съжалява..но не и че ще се върне при мен. Аз реших да не му се моля този път и на свой ред му пожелах и аз същото.
В момента нямам приятел. Обърна ли се назад не се сещам някой да сам обичала повече от него. Била съм и с дръги, свиквала съм с тях, но вече не изпитвам чувства към тях, а за Билял сетя ли се, сърцето ми се свива на топка и една буца застава на гърлото ми. Още помня всичко свързано с него, но вече го няма. Разбрах, че е заминал за Турция при родителите си. Дано намери любовта на живота си и да бъде щастлив. А дано и аз да намеря пак човек, които да обичам толкова много и той да ми отвръща със същото. Това пожелавам и на читателите. Нека не срещат разочарование така както аз го срещах толкова безброй пъти. Нали знаете:Птичката веднъж каца на рамото. Не я изпускайте!!!