Беше ветровита лятна вечер. Сякаш вечер изключение от останалите вечери, вещаеща че нещо различно ще се  случи. Аз бях навън на една пейка пред 12 блок на студентските общежития. Както се бях замислил за красивата различна вечер и се върнах пак в реалността, когато един от приятелите,след 5-минутно мълчание каза `Наздраве`. Поехме по една глътка от най-евтината (студентска) текила, спогледахме се с възможно най-намръщените лица и започна разговор на тема минали запои. Аз отново се отнесох в моя свят, гледах мрачната сянка на дървото пред блока и усещах вятъра, който сякаш шептеше.
В този момент започнаха да се раждат рими в мен, влязох в красивата меланхолия с която пишех стихчета. Това което се заби силно в съзнанието ми беше:

‘Хей Ветре, тъй различен и потаен
идваш от косите на образ тъй омаен’

И започнах да развивам в главата си стихотворение за жена ангел, която е пратила вятъра да открие специален човек, който вятъра да доведе при нея. Докато от мен рими изникваха мойте приятели се бяха разбрали къде ще се ходи на диско. В един момент усетих, че някои ме изкара от обятията на вятъра. Това беше Мартин,който каза
- ‘Аре на диско.
Това беше команда,след която всички станахме и тръгнахме.
След това Гришата се обърна към мен и каза:
- Какво ти е? Сега пием за това, че те приеха в нашата фирма и след 3 месеца целия ни приятелски кръг ще работи на едно място.
Аз му казах за вятъра и повелителката. Като неусетно стигнахме до дискотека и влязохме в добре познатата ни обстановка за купони. Танцувахме до един момент, в който не дойде момента `Ф`. Под момента `Ф` всички от приятелския ми кръг разбираме момента, в който се разпръскваме в дискотеката с цел Ф-лирт. Този път се отказах да бъда стандартния човек със стандартните предложения за разговор и танц на някое момиче. Този път не исках просто да намеря нещо за вечертта. Този път се чудех кой бе изпратил този различен вятър. Сякаш ми се искаше да вярвам, че наистина някакъв ангел е пратил вятъра за да открие различното същество за себе си и това бях аз. Затова тръгнах из дискотеката, като се сетих се за римата която беше излязла от мен:

‘Хей Ветре, тъй различен и потаен
идваш от косите на образ тъй омаен’

Между образите на хора видях симпатична жена, видимо сама, или сякаш търсеща нещо… Въпреки че е сложно да прецениш, дали търси нещо, или просто си мисли, или е отегчена или чака любимия си или кои знае какво… Представях си, как научавам нейното име и ако и се разговаряше и казвах куплета. Едва ли някога съм виждал по-странни реакции. Имах чувството, че всички жени там бяха свикнали с това - да се появи някои мачо и да каже ‘хей маце’. Изведнъж, когато се появяваше някакъв момък, който им говори за вятър и коси вероятно си мислеха ‘Тоя нормален ли е’. Аз също започнах по едно време да си задавам този въпрос, но бях решил тази вечер да се посветя на меланхоличното преследване на създателката на вятъра. Накрая вече разбрах, че цялата дискотека ме мисли за откачения поет, след което си казах, че това е достатъчно. Казвах си, че вече няма да се отдавам на красивата си меланхолична същност. Излязох гневен, веднъж на себе си, защото вярвах във вълшебното, и веднъж на това, че жените живеят в някакъв предметен филм, и че всеки път за да имам компания трябва да падам до това предметно ниво. Излязох навън и тръгнах към пейката, където пиехме в началото, и където се роди видението ми. Седнах на пейката и извиках същия куплет:

‘Хей Ветре, тъй различен и потаен
идваш от косите на образ тъй омаен’

Но този път го извиках ядосан, че всичко е илюзия. В този момент, докато гледах в сянката на дървото се появи сянка на коса и след това от сянката на дървото излезе и женска сянка. Погледнах нагоре и видях красиво женско тяло, облечено в черно. След това забелязах движещата се женска коса, която сякаш създаваше вятъра… След това погледнах лицето й - красиво и потайно, защото не можех да я видя ясно заради тъмата. В този момент тръгнах да казвам ‘Търсиш ли някои’, но тя ме изпревари с думите:

‘Значи по рими се увличаш,
и чрез рими душата си събличаш.
Приятелките ми са чули с недоумение
твоя куплет, твоето творение.
Когато те видях гневен да излизаш
исках да знам какво разбираш.
Сега проследявайки те чух и съзнах,
че търсиш от къде идва вятъра,това разбрах.’

В този момент просто паднах на колене и заплаках, невярващ, че се случва. Тя дойде и ме погали по главата. Сякаш от докосването й усещах всичко, което ще ми каже… След това тя ми каза:
‘Време е да вървя страннико познат,
но ще се видим чрез път неосъзнат.’
Аз погледнах към нея и казах:

‘Щом така стана, че вятърът те доведе
не мисля че втори път ще ме подведе.’

Тя си тръгна и не я видях. Продължих да си задавам въпроси: Какво стана? Как така от фантазията ми се появи моят ангел?

Три месеца след случката аз започнах работа на новото място, при моите приятели.
Седнах на новия за мен компютър. Създаден ми беше служебен мейл, с един писмо в него - стандартния мейл от администраторите. Отворих го и в него прочетох стандартните неща, докато не стигнах до края, където направо замръзнах. Гледах и се чудех какво става.
Пишеше следното:

‘Здравей и от мен специални човече,
чрез вятъра на мен се ти обрече.’

В този момент се изправих да питам какво става, защото в стаята на съседните бюра бяха моите приятели. И видях, че всички се смееха.

В този момент Мартин каза:
-Нямаше как, тя ни каза да си мълчим, въпреки че ти не спря да говориш за нея и ни беше трудно.
-А коя е тя? - попитах аз. В този момент врата се отвори и се появи тя. Оказа се, че приятелите ми толкова са и разказвали за мен, че тя като поет и меланхоличка се зарадвала и им казала да си мълчат. От там нататък тя превърнала запознанството ни в приказка. От тук нататък историята става обикновена. Но разбрах едно - всичко може да е вълшебно, ако ние хората си го направим такова.