(Диалог с космическата техническа поддръжка)
Техн. поддръжка:
Здравейте - бих ли могъл да Ви помогна?
Клиент:
Ами, след известно колебание, се реших да инсталирам “Любов”.
Бихте ли ме придружавали в този процес?
Техн. поддръжка:
Да, мога да Ви помогна. Готови ли сте да продължите?
Клиент:
Ами, аз не съм много обигран технически, но мисля че съм готов. Какво първо да направя?
Прочети цялата статия

В един много известен и голям град живеел стар цар, вдовец. Царят имал дъщеря, мома за женене. Царкинята била прочута надалеч и с лицето, и с ума си, и затова мнозина доста добри хора искали да я вземат за жена. Между тези кандидати имало князе, военачалници и търговци, и хитри мошеници, които винаги се врат в знатните домове и гледат с какво могат да услужaт; имало различни хора. Царкинята определила ден, в които да могат да дойдат при нея кандидатите и да кажат на глас пред нея и пред всички какво се надява всеки един от тях да предостави на жена си; царкинята била мъдра.
Запозна се с нея на едно празненство по случай рождения ден на свой приятел. Беше изключително хубава. Почти всички присъстващи момчета се въртяха около нея. В края на празненството, когато всички започнаха да се разотиват, той се престраши да й предложи да изпият заедно по едно кафе. Момичето беше озадачено от поканата, но въпреки това прие. Отидоха до близкото кафене и седнаха на една от свободните маси. Той беше толкова развълнуван, така лудо биеше сърцето му, че не успяваше дума да отрони.
Аз съм от едно малко село в югозападна България. Няма да споменавам името му, защото там всички ме познават и не знаят за това, което ми се случи. Родителите ми са доста възрастни и със стари разбирания и още от съвсем малка имах вечерен час. Най-късно в 9 ч. трябваше да съм си в къщи иначе следваха сурови наказания. Това продължи и после когато станах на 16 години, а моите приятелки излизаха по кафетата и се забавляваха. Аз си стоях в къщи и плачех непрестанно. Един ден в нашето село дойде един лъскав мерцедес, караше го един доста привлекателен мъж. Аз се прибирах от училище и той ме настигна по пътя и ме заговори. Отначало бях доста резервирана, но после се отпуснах, покани ме на кафе и аз приех. Отидохме в кафето, седнахме и започнахме да си говорим за най-различни неща. Той беше толкова мил с мен, както никой досега не е бил.
Не знам как да започна своята история, може би много хора ще ме осъдят и оплюят, а други ще ме разберат. Всичко започна преди около 5 години тогава бях на 18, току-що завършила училище. И аз като всички млади момичета обичах да ходя по кръчми и дискотеки да се забавлявам по купони изобщо не мислех за нищо, за мен всичко, което хвърчеше се ядеше. Живеех си безгрижно и весело. Излизах с най-различни мъже, с някои от тях спях с други само се забавлявах, изобщо не се бях влюбвала истински до онзи момент, в който го срещнах. Казваше се Митко.