Страх ме е да не го загубяИскам да ви разкажа една история, която е като някаква приказка за мен…
Аз съм на 18 години и уча последна година.
Трябваше да си изберем кавалер за бала, но задължително трябваше да е от същия клас.
Доста време се колебаех кого да избера, докато едно момче (ще го нарека Дуди) от моя клас не започна с някакви минимални закачки да се опитва да привлече вниманието ми. Той беше доста красиво и добро момче, но до сега не го бях забелязвала. Бях прекалено заета с външния си вид и това да свалям батковци, вместо да го забележа.
Веднъж отидох на купон, той беше там и уж за бъзик ме попита дали ще му бъда дама на бала… и аз като на шега казах `ДА`.

На другата седмица в училище той се държеше доста мило (това качество не го бях виждала в него). Започнах тайничко да го харесвам и една вечер му признах всичко в скайпа - че го харесвам и прочие. Той не повярва и реши, че се шегувам. докато не му казах, че искам да се срещнем !!!
Отидох на срещата, като бях пийнала за кураж. Тогава, без много да си говорим, Дуди ме сграбчи и започна да ме целува. В този момент нямаше по-щастливо момиче от мен.
След като го опознавах все повече и повече разбрах, че е мил и дори доста повече ми харесва от всички гаджета, който съм имала до сега, а те не се никак малко. Дуди беше страхотен, чаках с нетърпение всяка наша среща и не можех да му се наситя. Той беше като наркотик за мен! Трябваше да ходя на гости на едни роднини за около седмица, а той ми звънеше всяка вечер, говорихме си доста и нямаше търпение да си дойда. Постоянно ми повтаряше, че трябва да ми каже нещо доста важно за мен!?! Когато се прибрах доста се бях разболяла, с почти 40 градуса температура, но излязох за да го видя… Тогава той за пръв път ми каза “Обичам те”. Аз бях като тресната, защото аз вече му бях казала тези думи и му бях казала, че искам да ми каже тези думи само когато има нужда да ги каже, когато наистина го изпитва, а не просто ей така…

Така минаха около 3 месеца, докато Дуди не започна да се отдалечава от мен… Със всеки изминал ден не искаше да излизаме и да се виждаме. Преди по-телефона си говорехме с часове, а сега ако се сети веднъж в седмицата ще е добре… Преди се виждахме всяка вечер не пропускаме, а сега постоянно е зает…

Бях му купила Коледен подарък. От начало нямаше проблем,че съм го взела, но сега ми казва, че не го иска и не може да го приеме! Всеки ден мисля как е, всеки ден плача и постоянно се питам “Боже къде сгреших”. Моля ви посъветвайте ме какво да правя…

От момичето, което не беше обичало и не беше наранявано сега се превърнах в “Влюбена глупачка”.