Не мога да се отърся от любовта си към него

Някога имах прекрасен живот, осеян с много любов, щастие и внимание. Мислех си, че той е принцът на белия кон, дошъл да ма спаси от лошите, но се оказа друго. Две години подред лъжливия принц ме караше да си мисля че ме обича ,че в неговите прегръдки се чувствам защитена и обградена с целувките му….. Минаха вече около 5 години, откакто се осъзнах в лъжите му . Не можахме да се видим в последния един месец и толкова силната му любов си замина, влизайки в гащите на най добрата му приятелка.

Години наред се мъча да не си спомням ласките му, да забравя ръцете му и думите му. И ми се иска да си сменя сънищата, ако може, защото вече не знам колко години всяка нощ сънувам като на филм как сме още заедно , как се разхождаме край едно блато и той ме държи за ръка и лекичко ме придърпваше да поседна след петнадесет минутна разходка. Сядахме на камъните и той ми шепнеше, че ме обича и и ме целуваше, сякаш като за първи път .

Аз просто исках да продължа да го обичам, но той не ми позволи. Виновна ли съм, че съм отдала сърцето и душата си на него?

Винаги когато ме питаше “Виждаш ли къде слънцето изгрява най красиво?” аз посочвах лявата страна на гърдите му. Сега обаче съжалявам - трябваше да му отговарям “разходи се около мене 4-5 пъти може и да разбереш откъде сияе най красиво слънцето”. Това, че си има някаква хубава таратайка, една колибка край едно от блатата на черно море и куха лейка вместо глава на раменете си не значи, че трябва да наранява любовта на не знам колко момичета и момчета. Момчета след мене тичат, аз пак към него, макар че не го искам вече. Искам да подновя приказката с по красив рицар, които наистина да ме обича, а не просто да го казва.
Мисля, че го обичам още и в другите момчета намирам него. Не мога да се отърся от любовта си към него . Търся по-добрия от него, но не го намирам. Сякаш искам да спра времето и да го върна назад, но не мога . Е има надежда, защото който търси намира ….да забравя мъката на дните и сълзите.