Здравейте,
Чета вестника от много години и досега не се решавах да напиша моята история!
На 21 г. съм и мога да кажа, че животът ми е пълен провал! На 13 г. останах без баща и това беше най-голямата травма в живота ми (една от големите). Минаха доста години донякъде го преживях. Тогава се появи той, моята най-голяма любов която за огромно съжаление загубих. Работех в заведение в което той идваше и нали знаете от много добри приятели какво следва…?!
Влюбих се в него но не веднага а постепенно , може би защото приличаше по характер на баща ми а може би не! Бяхме щастливи. От първия ден заживяхме заедно. Всичко беше страхотно докато от непредпазливост забременях! Да, това е страшно голямо щастие за всяка жена , но аз бях едва 19 годишна. Без редовна работа, сама. Решихме да направя аборт за което цял живот ще се обвинявам. И тогава аз започнах да го мразя. Или не? Просто така сам си мислила, защото минаха 3 години от тогава и аз все още го обичам и не зная какво да правя. Разделихме се. Аз изпаднах в много лоша депресия. След няколко седмици се оправих, но за мен животът вече нямаше смисъл. Той си има приятелка доста по-голяма от него, разведена с дете. Аз също имам приятел с които много ме обича, но аз все още плача всяка вечер и страдам ,а не искам да нараня момчето до мен!!!
Зная, че може би за някои моята история не е нищо, но исках да споделя с вас читателите на Лична драма защото няма с кои. Нямам вече доверие на никого! Тежко ми е. Толкова много ми е тежко, ако не бях направила някои грешки сега щях да бъда щастлива майка!!! А това е за теб Мило, ако случайно вестника ти попадне, защото знам, че ти не четеш но все пак - “Отиде си любимия от морския бряг. Всичко тук е пусто, не виждам красота. И уличките малки навяват ми тъга. Помниш ли нашата любов? Обичах силно едно момче. Тъй нежно мило в съня ми беше. Желаех вечно да бъде мое, но си замина остави само спомен. Само вятърът е студен. Ти не си до мен. Искам любовта ти сега!!! Все още те обичам страшно много!!!
(морското момиче)
Коментари по темата
ne dei da strada6 6te ti se slu4at o6te tolkova prekrasni ne6ta za koito i ne predpolaga6 gledai samo napred nazad ne se vra6tai znam 4e mnogo boli da se razdeli6 s 4ovek kogoto stra6no mnogo si obi4ala razbiram te napalno no 99% na xorata pone vednaj v jovota im se slu4va pojelavam ti mnogo 6tastie
zdravei mila iskam da ti kaja 4e ne si edinstvenata koqto na tezi godini e nalojeno da napravi abort.Az sam na tvoite godini sega pravq 22.Na 19 god vazrast zabremenqx be6e mi mngo tejko da go maxana no nqmax drug izbor za6toto neiskax detetto mi da pla6ta cql jvot s´za moite gre6ki.Nikoga nqma dA si go prostq no takav e jivota sega ako otnovo gospod me dari s detence 6te si go rodq i 6te jiveq za nego.A kolkoto do tova mom4e 6tom n ete e podkrepil v takav moment zaslujava li tvoite salzi ogledai se naokolo nqkoi te obi4a jivot MOJE I DA E MALKO ROZZOV nali uspex ako tarsi6 s nqkoi da si pogovori6 nameri mé na sisi_13fren4i@abv.bg 24 4asa za teb
здр много тъжна история и хубав стих за детето щом е било с любов можеби е така че си сгрешила че си го махнала на 19 какво толкова завършила предполагам какъв е проблема тогава но хаиде както и да е притежавала си нещо не си разбрала осъзналасиго като си го загубила нали знаеш тази поговорка
че човек притежава нещо но не усъзнава докъто не го изгуби
така че знаи ако сега имаш приятел до теб които те уважава обича….не го загубваи да не стане както е в поговорката да не сиго оценила все пак всеки сам си зема решенията
Здравей- съвсем случайно попаднах във форум “Лична драма” и се зачотох за твоята история по пътя на живота.Моите съболезнования за баща ти…..да изгубиш близък човек не е никак лесно.
Отностно мъжете - всяко момиче вътрешно има инстинкт да търси мъж с характер като на бащата в семейството. Замисли се,че това което ти се е случило може би ти е дало опит - поводи да се замислиш за много неща - да ги превъзмогнеш - да ги преодолееш и да си силна както малко жени в днешно време са!
Отностно това момче в живота ти,което е било с теб през ранните години…..ОТМИНАЛО е.Ако усещат силна обич към него,не можеш да подтиснеш това усещане - то не се отказвай да преследваш желанието си до края на дните.Смисълът на любовта се крие в това да копнеем,да жадуваме ,да даваме,да се отричаме заради 1 (едно,един човек). ти спомена,че той има някоя…..а изстинал ли е към теб?? Може да има причина да не се съберете. (Не казвам да я търсиш!) И ти не си сама - да споделиш с човека до теб какво усещаш не е грешно - ако той държи на теб ще те пусне свободна,но ще се те приема винаги каквато си.
Просто не се отказвай ако още го желаеш….Аз в момента съм далеч от него,не като дистанция….зная,че не е сам - но и на черното бяло няма как да кажа.Сама се замисли и прецени ти какво значиш за него,не от смс-ти не от търсенията….от миналото ви,раздялата ви,караниците ви…. Каквото и да става - каквото и да се решиш да направиш ще те подкрепя - аборта ти не е бил грешка - не съжелявай.Защото ако събитията бяха взели развой па този начин и детето беше видяло бял свят нямаше да ти е леко да го гледаш - а на него още по-малко да отрасне с разделени мама и тате. не съжелявай за нещо минало - това да ти е правило в живота.Гледай на пред! Всяко едно препятствие те прави по-силна,не губи увереност и все пак грешките са да се получаваме от тях.
Добави и своя коментар