РазмисълЗдравейте,
Ще ви разкажа как стоят нещата при мен и ще се радвам да ми помогнете със съвети. С приятеля ми сме заедно от около 3 години. Може би нещата ще стигнат до женитба и аз бих се радвала, защото го обичам, а и мисля, че и той ме обича. Много пъти ме е наранявал, не знам дали ми е изневерявал, но често съм го хващала в уговорки по чатове и сайтове и с бивши приятелки. Не знам, обаче дали е правил нещо, мисля, че не, може би защото съм го хващала точно преди да го направи, но човек никога не знае…

А и той не може да води разговори и едва ли би ми казал истината някога. Той е по-скоро затворен тип човек. Както и да е, и аз съм го наранявала, може би, за да си го върна, но е факт, че и двамата сме го правили това. Сега обаче знам, че той е човекът, с когото искам да бъда(поне засега), а може би и занапред, но това не зависи само от мен. Просто проблемът е, че съм му първата, поради една или друга причина така се получи. Аз се опитвам да гледам реално на нещата и не ми се иска да го обрека на себе си примерно цял живот, без да е видял повече в тази област. Чудя се редно ли е да правим нещо подобно, това е и за мое добро, защото утре или вдругиден може да ми изневери, защото му е интересно. Дали ще е по- добре да се разделим за известно време, за да вземе всеки от живота и после, ако е писано пак да се съберем? Не бих искала да говоря с него по този въпрос, защото вероятно ще го накарам да обмисли този въпрос и да разваля това, което е помежду ни, друго, че едва ли ще получа нормален отговор, а и както казах той разговори не може да води. Ако имате идеи ще се радвам да ги споделите…