Накъде?Здравейте!
Ето я и моята история. Имам нужда да я споделя с вас и да разбера мненията ви, благодаря предварително.

Преди три години срещнах един мъж, с който започнахме връзка. Той е семеен. Аз се бях върнала наскоро от Щатите, където оставих една голяма любов, за да дойда в Бг и да се явя на интервю за зелена карта, след което да се върна. Бях семейна, но отдавна нещата между нас бяха приключили и се разведох. Имах намерение с малката си дъщеричка да се върна в Щатите…

Срещнах този мъж и започна една много силна връзка. Отказах брак на човекът зад океана/той ми предложи, след като не спечелих зелената карта/,една година след като се върнах в България. Моят сегашен приятел знаеше за нашите отношения с този мъж, но силно недоволстваше, че аз разговарям с него по телефона. Е, това приключи.

Междувременно се запознах с един българин, живеещ в Канада, който бе готов да се оженим. Известно време, но много скоро, след като се запознах с него, аз споделих с “моя човек”, че смятам да приема предложението, тъй като нямам сигурност, а той не иска да остави жена си. Тогава той ми предложи да ми помогне в купуването на дом. Аз приех тази идея. Обичах го искрено, затова отказах и на канадеца. Не, не съжалявам изобщо нито за миг.

Преместих се в София, за да съм близо до моята любов… Но бизнесът ми потръгна зле и спряхме да говорим за жилище. Когато го попитах, той каза, че сега е невъзможно, но не е забравил за тази идея. Помагаше ми финансово… Няколко месеца, след като дойдох в София, почуствала се несигурно, аз се регистрирах в един сайт за запознанства, където се запознах с етнически турчин от български произход. Той е свободен, проспериращ, с желание за сериозна връзка, но аз не скрих от него за сегашната си връзка и за това, че обичам този мъж. Кореспонденцията ни бе за мен, повече приятелска, отколкото всякаква друга. Само че, моят приятел е усетил раздвоението ми и успял да влезе в пощата ми и да прочете всичко. Аз му казах, че спирам и той ми прости много трудно… Аз обаче направих след месец друга поща и продължих да си кореспондирам с турчина…Не сме имали интимност. Преди няколко дни, обаче моят приятел отново ме е усетил и се е ровил в разпечатка от телефона ми, където е видял няколко sms-а с въпросния турчин. Поиска да му покажа кореспонденцията ни и аз го сторих. Няма да ви казвам, че е наранен до болка. Смята ме за лъжлива и постоянно търсеща, но не отчита моите мотиви - инстинкт за оцеляване - за мен и детето ми. Изпитвам огромно чувство на вина. Той казва, че още ме обича, но аз мисля, че не би простил отново, а и аз не зная заслужава ли си това да продължава, въпреки силната ми любов към този мъж. Да, не се заблуждавам, аз наистина обичам…