# Срещнах я на гробищата

- Категория: [Интересно](https://www.razkazite.com/kategoria/interesno.md)
- Публикуван: 2008-12-11
- Четене: 2 мин
- Достъп: безплатен
- Страница: https://www.razkazite.com/razkazi/sreshtnah-ya-na-grobishtata

![Букет с капки върху каменна пейка до изход на гробище](https://www.razkazite.com/m/144-l)

Пиша ви за да ви разкажа поредната романтична история, но мястото където се случи не е от най-романтичните въпреки, че там растат най красивите цветя.

Нека да започнем от начало. Всичко се случи когато почина вуйчо ми. Стоях пред гроба му и гледах как роднините ми плачеха, а аз се върнах назад в мислите си. Спомних си как той ми казваше `Радвай се на живота, опитай от жените`, а аз само четях.  
  
  
Мислех си, че той ще ме гледа от небето докато лежим с някое момиче на красива поляна и ще си казва: `Изживей си живота както аз го направих` . Излязох от мислите си и сякаш не бях тъжен... Усетих вуйчо си под формата на вятър и се обърнах да видя от къде идва вятърът. А той идваше от друго погребение. Бяха се събрали пред гроба и пускаха цветя. В този момент дойде ред и на жена, която аз приех като ангел. Едва ли съм виждал по красива гледка от момичето което беше там. В този момент от окото и се отрони сълза която падна на цветята, който държеше като роса. Тогава забравих за цялата церемония. Знаех, че вуйчо ми беше около мен и ме насърчаваше, а най-красивото момиче беше пред мен. Изчаках да хвърли цветята със сълзите по тях. Видях как се отдалечи разстроена и стигна до изхода на гробищата от където гледаше. В този момент тръгнах към нея. Не можех да отделя поглед от нея докато не стигнах до нея и погледнах към погребенията. Тогава и казах: `Благодаря ти!` и погледнах към нея. Тя попита: `Но защо?` докато пое с устни сълзата, плъзнала се по красивото и лице. Аз отвърнах: `Защото те има и защото не съм вярвал, че ще усетя такива чисти и силни чувства, породени от една жена! Тук сред вечната тъга.`. Тогава тя отвърна `Прегърни ме, чувствам се много слаба!`. Погледнах я учуден след това я прегърнах. Усетих цялата топлина, а вятъра пратен от вуйчо ми се засили и в един момент утихна. След това развалихме прегръдката и се погледнахме с насълзени очи. Тогава тя каза: `Сега и ти плачеш.`, а аз отвърнах: `Защото разбрах, че вуйчо ми, които почина винаги ще е в душата ми, а освен това и ангела на неговото погребение същото ще остане в сърцето ми`. Тогава тя погледна на долу, а аз казах `Нека да си тръгна, защото това което усещам тук в гробищата не е тъга, а щастие, че те срещнах,а това не е нормално за такова място`.  
  
След 40 дни седях пак на изхода на гробищата, гледах церемониите и си мислих за нея. Тогава чух глас зад мен: `Хей страннико, ако имаш това усещане за мен нека се поразходим и поговорим`. Така ангела на погребението на вуйчо ми стана моя жена родиха ни се деца. И всяка година отиваме на гробищата за да почетем мъртвите и за да почетем мястото където освен смърт се роди и една невероятна любов.

## Още разкази

- [Заспалия българин](https://www.razkazite.com/razkazi/zaspalia-balgarin.md)
- [Писнало ми е от абсурди, липса на морал, липса на коректност и етика у хората](https://www.razkazite.com/razkazi/pisnalo-mi-e-ot-absurdi-lipsa-na-moral-lipsa-na-korektnost-i-etika-u-horata.md)
- [Смисълът на живота](https://www.razkazite.com/razkazi/smisalat-na-zhivota.md)
