Пиша ви за да ви разкажа поредната романтична история, но мястото където се случи не е от най-романтичните въпреки, че там растат най красивите цветя.

Нека да започнем от начало. Всичко се случи когато почина вуйчо ми. Стоях пред гроба му и гледах как роднините ми плачеха, а аз се върнах назад в мислите си. Спомних си как той ми казваше `Радвай се на живота, опитай от жените`, а аз само четях.

Мислех си, че той ще ме гледа от небето докато лежим с някое момиче на красива поляна и ще си казва: `Изживей си живота както аз го направих` . Излязох от мислите си и сякаш не бях тъжен… Усетих вуйчо си под формата на вятър и се обърнах да видя от къде идва вятърът. А той идваше от друго погребение. Бяха се събрали пред гроба и пускаха цветя. В този момент дойде ред и на жена, която аз приех като ангел. Едва ли съм виждал по красива гледка от момичето което беше там. В този момент от окото и се отрони сълза която падна на цветята, който държеше като роса. Тогава забравих за цялата церемония. Знаех, че вуйчо ми беше около мен и ме насърчаваше, а най-красивото момиче беше пред мен. Изчаках да хвърли цветята със сълзите по тях. Видях как се отдалечи разстроена и стигна до изхода на гробищата от където гледаше. В този момент тръгнах към нея. Не можех да отделя поглед от нея докато не стигнах до нея и погледнах към погребенията. Тогава и казах: `Благодаря ти!` и погледнах към нея. Тя попита: `Но защо?` докато пое с устни сълзата, плъзнала се по красивото и лице. Аз отвърнах: `Защото те има и защото не съм вярвал, че ще усетя такива чисти и силни чувства, породени от една жена! Тук сред вечната тъга.`. Тогава тя отвърна `Прегърни ме, чувствам се много слаба!`. Погледнах я учуден след това я прегърнах. Усетих цялата топлина, а вятъра пратен от вуйчо ми се засили и в един момент утихна. След това развалихме прегръдката и се погледнахме с насълзени очи. Тогава тя каза: `Сега и ти плачеш.`, а аз отвърнах: `Защото разбрах, че вуйчо ми, които почина винаги ще е в душата ми, а освен това и ангела на неговото погребение същото ще остане в сърцето ми`. Тогава тя погледна на долу, а аз казах `Нека да си тръгна, защото това което усещам тук в гробищата не е тъга, а щастие, че те срещнах,а това не е нормално за такова място`.
След 40 дни седях пак на изхода на гробищата, гледах церемониите и си мислих за нея. Тогава чух глас зад мен: `Хей страннико, ако имаш това усещане за мен нека се поразходим и поговорим`. Така ангела на погребението на вуйчо ми стана моя жена родиха ни се деца. И всяка година отиваме на гробищата за да почетем мъртвите и за да почетем мястото където освен смърт се роди и една невероятна любов.

Здравейте мили читатели,
Пиша ви по повод една история и по точно нейния автор!
Брой 44/753, а историята носи име ‘Изгубих я и чакам нова любов”.

Когато прочетох историята усетих нещо познато и реших, че нищо не губя ако пиша на нейния автор.
И тъка писах му на E-mail-a, след което той ми отговори, но тъй като нямам много време  пишех по-рядко!
Не му бях писала 2-3 дни, след което намерих малко свободно време и отворих пощата си и…..
Какво да видя- грозни думи,ругатни,обиди!!!

Писах му,че съм нямала свободно време и го попитах защо е всичко това…
Той ми отговори, че е бил изнервен и се извини..Простих тези грозни думи.
След което получих мейл със още по-обидни думи и чашата преля!
Нарече ме “Патка смотана”! А аз съм човек който много уважава себе си и не бих си позволила да понасям такива обиди!
Искам само да ви кажа драги читатели: Не вярвайте в историите на хората…Ако не сте били там и не сте го изживели - просто не вярвайте!
Грях да ми е на душата, но ще кажа,че тази история е просто безсмислена, защото няма нищо вярно!
Моля само не бързайте да се подвеждате…Доверието в един човек се гради с години!

P.S. Любо само можеш да съжаляваш сам себе си, защото е грозно човек да лъже какъв всъщност е!
А  ти за мен си безсмислен!!!

MERITA

Някога имах прекрасен живот, осеян с много любов, щастие и внимание. Мислех си, че той е принцът на белия кон, дошъл да ма спаси от лошите, но се оказа друго. Две години подред лъжливия принц ме караше да си мисля че ме обича ,че в неговите прегръдки се чувствам защитена и обградена с целувките му….. Минаха вече около 5 години, откакто се осъзнах в лъжите му . Не можахме да се видим в последния един месец и толкова силната му любов си замина, влизайки в гащите на най добрата му приятелка.

Години наред се мъча да не си спомням ласките му, да забравя ръцете му и думите му. И ми се иска да си сменя сънищата, ако може, защото вече не знам колко години всяка нощ сънувам като на филм как сме още заедно , как се разхождаме край едно блато и той ме държи за ръка и лекичко ме придърпваше да поседна след петнадесет минутна разходка. Сядахме на камъните и той ми шепнеше, че ме обича и и ме целуваше, сякаш като за първи път .

Аз просто исках да продължа да го обичам, но той не ми позволи. Виновна ли съм, че съм отдала сърцето и душата си на него?

Винаги когато ме питаше “Виждаш ли къде слънцето изгрява най красиво?” аз посочвах лявата страна на гърдите му. Сега обаче съжалявам - трябваше да му отговарям “разходи се около мене 4-5 пъти може и да разбереш откъде сияе най красиво слънцето”. Това, че си има някаква хубава таратайка, една колибка край едно от блатата на черно море и куха лейка вместо глава на раменете си не значи, че трябва да наранява любовта на не знам колко момичета и момчета. Момчета след мене тичат, аз пак към него, макар че не го искам вече. Искам да подновя приказката с по красив рицар, които наистина да ме обича, а не просто да го казва.
Мисля, че го обичам още и в другите момчета намирам него. Не мога да се отърся от любовта си към него . Търся по-добрия от него, но не го намирам. Сякаш искам да спра времето и да го върна назад, но не мога . Е има надежда, защото който търси намира ….да забравя мъката на дните и сълзите.

Това е историята на едно момиче - родена в сравнително голям, но провинциален град. Изоставена от родния си баща, майка ми се омъжва повторно, когато съм на 2 години.
Отраснала съм с втори баща и родната ми майка. Имам две полу сестри. Чувството на глад не ми е било чуждо. Не един път в годините на голямата инфлация сме изпадали до равнището на жизнения минимум и често сме си лягали гладни. Разбира се, когато се е купувало храна, дрехи в повечето пъти имаше за тях и после за мен. Не съм ходила гола и боса, но социалното ми положение на чакаща често пъти ми е било натяквано. Благодаря на
родителите си все пак , че не са ме удряли и са ме възпитавали да следвам правия път.

В един момент обаче предполагам, че всеки от Вас го помни, по време на управлението на Жан Виденов, на гладните години, нашето семейство започна да се разпада. Първо баща ми, в последствие сестрите ми и накрая аз дойдохме да живеем в София. Аз живея отделно, на около 5 км от тях. Той, вторият ми баща има любовница, от която има още едно дете,
поради което аз станах излишна. И забележете: тя по всякакъв начин и до ден днешен се отнася егоистично към другите ми две сестри, но тях не може да изгони. Те са му кръв.
Тази година завърших УНСС. Работя по специалността, живея на 2 км. от София, сравнително добре. Моля всички семейства, които имат сериозни намерения да осиновят вече пораснало дете- жена да ми пишат на горепосочения e-mail адрес: danee@abv.bg

Искам да живея в нормални семейни отношения, макар и не родни. Ще се представя с псевдоним - Анелия.

Един път ми писна и го помолих да се разделим. Казах му, че щом не иска децата ми, няма как да сме заедно. И той тогава се съгласи да ги приеме, въпреки, че му беше трудно. Повече не отворихме дума за това, но аз бях несигурна.
Когато ме попита кога ще се преместя при него, аз му казах: “Когато намерим квартира, защото няма как да живеем със съквартиранта му и децата”. Той млъкна, не каза нищо. След това му казах: Не ги искаш, нали? Той не отрече.
Сякаш нещо ме удари, беше ми обещал, а сега се дърпаше. Реших,че няма смисъл, казах му да си помисли няколко дена и да ми каже по-бързо какво е решил. Иначе нямаше смисъл да се виждаме повече, само си губехме времето. На другия ден пак ми завъртя главата, като почна да се оправдава,че бил отговорен човек и искал да е сигурен, че ще може да изкарва добри пари, за да може да се грижи добре за нас и така, пак отначало. Продължаваме си постарому, без ясна представа какво ще се случи с нас. Знам, че ме обича много, но не я разбирам тази обич. Казва,че не може без мен, а не иска децата. Наясно е,че няма как да ги оставя. Има ли бъдеще за нас, не знам…
Децата ми са малки, аз нямам и 30, но не виждам как ще се измъкна от тая каша. А той не разбира какво ми е, защото няма деца и не е имал. Казва, че иска дете от мен, но….как да стане?
Благодаря,че прочетохте тази объркана история.