Писнало ми е от абсурди, от липса на морал, от липса на коректност и етика у хората, от корупция, от измами, суета и фалш… Ето това е моята драма. Понякога се чудя какво истинско има въобще, дали ще остане нещо неопорочено като идея, дело, материя. . . Но нека продължа по темата. Тази сутрин влизам да играя една игра Конкуизтадор - играта на стратегия и знания. По нея се запалих от една приятелка и комшийка и много се зарадвах, че има игра, в която хем мога да се забавлявам, хем да науча и нещо ново за себе си като обща култура…
Прочети цялата статия

Здравейте!
Казвам се Людмила. Бих искала да споделя с вас своята лична драма с надеждата, че ще ми помогнете да намеря отново своя път в живота.

И така, накратко, влюбена съм в своя акушер-гинеколог, който два пъти вече ми е спасявал живота. Той също не е безразличен към мен. И всичко щеше да бъде прекрасно, ако и двамата бяхме свободни…
Прочети цялата статия

Здравейте на всички читатели на Лична драма,
Искам  не да споделя моята история, а да помоля за малко помощ от ваша страна.
Имам си приятелка от една година,  всъщност сега на 1-ви ще направим точно една година. Замислили сме се да ходим в Гърция да го отпразнуваме, но това не е важното…
Прочети цялата статия

Привет на всички,
Пиша ви не защото имам проблеми, а за да започна дискусия. Наскоро бях на една лекция за ацтеките. Това което е в техните вярвания, че душата ни е колибри, която като излезе от временната си обвивка тялото литва към небесата и стига толкова високо колкото чиста е тя. Това което пречи на душата да лети са предметите с които се накичваме, с желанията ни за власт над останалите, някак си всичко това натежава. Затова ацтеките така и не разбрали от къде е тази жажда за злато в европейците.
Доста се замислих над това и се сетих колко весел съм бил като малък, и как дойде постепенното ми желание да имам хубава работата, хубава жена, хубав апартамент, да имам много приятели…
Прочети цялата статия

Здравейте скъпи приятели. Казвам се Съни, на 18 години от Пловдив. Реших да ви разкажа историята на моя, едва сега започващ живот, но за мен свършил отдавна.

Вече 18 години обичам “най-добрият си приятел”. Израснах с това момче, той ме познава така както никой друг. По-голям е от мен едва с 3 дни. Влюбвала съм се в немалко момчета, и когато открия някое ново винаги си казвам “това е човека”, но винаги греша. След всяко ново любовно разочарование осъзнавах, че сърцето ми е негово, от както се помня. Нямам сили да му кажа истината, за мен той е любовта на живота ми, готова съм на всичко за него, но за него аз съм малката му сестричка. Боли ме, когато плача на рамото му и той ме пита “Защо?”, аз пак лъжа и се оправдавам с нещо, но не бих могла да му кажа истината, боя се че ще го изгубя завинаги…
Прочети цялата статия