Цялата тази история ме размисли за правата и задълженията на всеки един от нас и то най - вече в интернет пространството и дори свободата на словото, не казвам за обиди и какво ли не, а просто когато по интелигентен и културен начин изказваш мнението си за нещо и дори се аргументираш. Кой контролира това? Защо всичко е чисто и просто една машина за пари, губи се първоначалната и святата идея на всичко. Казаха ми - това е частен сайт и едва ли не каквото искат могат да правят. Добре де, частен - частен, но не е ли крайната цел на всичко обикновения потребител? Този, на който искат и да рекламират например? Чувала съм, че много сайтове се създават първоначално просто така и когато сайта стане често посещаван, после създателите му печелят от рекламите в него. Ок, аз лично за себе си съм си изградила вътрешна система да пропускам в съзнанието рекламите, дори и да се излъжа да си купя някой рекламиран продукт, за който съм научила от реклама било то по телевизията или какъвто и да е приемник, но после по показаното качество решавам дали пак ще го използвам. И те пак си печелят производителите - хиляди като мен дори и по веднъж да си купят продукта, увеличава страшно много продажбата. От тях например еди си колко процента ще продължат да го използват редовно. . . Викам си кой тъпак може да направи това? Кой може да приеме такава тъпа идея за реклама и да я наложи? Хайде тези от сайта си взимат парите - какво им пука за потребителите очевадно, заради които дефакто някой ги е потърсил, за да рекламира там. Не разсъдиха ли поне, че трябва да е по малко по - интелигентен начин? Не можаха ли да трансформират идеята за реклама да стане наистина приложима и наистина ефективна? Някой и друг въпрос - иди дойди, ама пък толкова. . . Не помислиха ли как дори самата човешка психика е конструирана по такъв начин, че когато много му натрапваш нещо, автоматично ще ти отговори с не. Трябва да го заинтригуваш или да свържеш например продукта си с някаква психологическа идея, както това за супермайките, рекламата която беше. Защото сега например, ако дават сериала някъде, аз автоматично ще го свързвам с неприятния спомен и няма да проявя абсолютно никакво желание да го гледам. На други няма да им направи никакво впечатление, тези, на които им е било все едно и за научили вече колко са били оцелелите при полет не знам си кой. Цял свят се бори срещу натрапчивата реклама, например по телефона, бизнесът търси добрата реклама, не просто рекламата - тя трябва да е добре замислена, че да е ефективна, трябва деликатно да ти подсказва, че трябва да гледаш това, че трябва да си купиш онова, а не чисто и простото споменаване на името. Дори на много кофти продукти и продукции им се знае името, но това носи ли пари? Едва ли. За всяко нещо е важен клиента. А когато стане въпрос за бизнес, по - важен е редовния клиент, дори в моя бизнес е така. А в играта си задължен да правиш това и онова, и да мълчиш. Хубаво - не можеш да псуваш - идеално, пишеш на кирилица - перфектно, но пък когато стане въпрос за обратна връзка яко куца. Дори и правилата куцат. Но въпреки всичко до скоро играех тази игра. Някой не се ли сеща, че вместо така наречените модове само да контролират кой какво казва, да не би пък да вземе да си изкаже мнението дори и по интелигентен начин без да псува и на кирилица, а те да се правят на много интересни и голям кеф, сега ще те заглуша, щото много знаеш, да вземат малко да обновят правилата и да стане играта още по - интересна и зарибяваща, така да го кажа. И да има още и още потребители. И те да стават редовни такива.
Питам се - кой контролира интернет пространството и по - скоро етиката в него? Някой знае ли?
Кой дефакто ни защитава от престъпници там например? От някой, който настойчиво иска да го впишеш в списъка си с абонати в скайп и после ти звъни, и ти автоматично вдигаш и виждаш един възбуден. . . ? Кой контролира кой как трябва да се държи макар и в собствения си сайт? Ами например - имаш си заведение, хубаво. Частен бизнес, но нали тогава се намесват държавните органи, то трябва да отговаря на изискванията, там не можеш и ти самия да правиш каквото ти скимне, не само заради бизнеса си. Не можеш да принуждаваш клиентите си на еди си какво, те имат задължения също, но и права, че като седнат да се чувстват и хора според конвенцията за правата на човека. Значи в интернет можеш да правиш каквото си искаш в собствения си сайт. Потребителите трябва това и онова, но ти можеш всичко. А те не могат да се защитят от натрапчива реклама. То много лесно да се каже - ами няма да влизаш тогава. Но защо трябва да е така? Аз няма да влизам, ще си намеря друго място за развлечение в интернет пространството, но се почувствах обидена от отношението там. Защо и те да нямат някакви задължения спрямо потребителите си? Защо виртуалното пространство да няма някаква етика, тя не трябва да зависи само от личната такава на всеки мод.
Кажете ми Вие какво мислите по този въпрос. За конкретния случай вече не се ядосвам, но питам за всичко останало, на което ме наведе случката. За тези неща също трябва да се говори, дори много, защото интернет също създава много драми в човешките животи. Създава и хубави и лоши познанства, и какво ли не, тепърва още ще навлиза в ежедневието. Нали законът и там важи? А какво е законът - установени норми на поведение за благополучието на възможно най - много хора. Споделете ми Вашето мнение.

И така, накратко, влюбена съм в своя акушер-гинеколог, който два пъти вече ми е спасявал живота. Той също не е безразличен към мен. И всичко щеше да бъде прекрасно, ако и двамата бяхме свободни…
Е, да, но проблемът е там, че и двамата сме семейни с по 2 деца, въпреки че при мен бракът не върви, много преди да се влюбя в него. Той май също не е щастлив с половинката си. Как да постъпя?

Уж всичко върви както си  му е реда, или поне вървеше, докато моята приятелка не започна малко по малко да ме ревнува и от приятелите ми, които са момчета. Имам и много приятелки момичета , но заради нея  направих някои промени в отношенията си с тях. Сега обаче  започна да се държи така и с приятелите ми. Кажете ми  на какво може да се дължи това. Как да постъпя? Просто усещам, че започвам  да я отдалечавам от мен, започва със всяка своя постъпка да ме дразни…

Споделете, аз ли нещо бъркам, или не знам… Просто не зная какво да правя… Всеки ден сам у тях, и понякога казва, че не сам и достатъчен, а може би по-голяма част от деня ми минава у тях… Споделете, или помогнете ако можете. Ще съм благодарен на всеки

След тази лекция си зададох въпроса “А кога ще бъда щастлив?”. Стигнах до извода за себе си , че аз винаги мога да бъда щастлив и да се радвам на това което имам колкото и малко да е. Защо трябва да злобея като шофьорите по задръстванията рано сутрин, или да съм раздразнителен като държавните служителки, който не знаят какво правят за 200 лева! Защо трябва да съм безразличен като продавачките в бутик, защо трябва да плюя скапаната си държава? Така че проблемът не е в другите, а в самите нас. Искам просто да разбера колко от вас стигат до този извод, че проблема е в тях самите, а не в другите.
Искам да видя колко от вас могат да кажат “Сега и тук съм весел, а не в преследване на цици, коли, дворци и власт”. Искам да видя колко от вас могат да подадат ръка, въпреки че знаят, че малко са тези които ще им върнат жеста. Искам да знам колко от вас могат да кажат “Аз не съм вълк единак, които ръмжи на братята си и е готов да ги разкъса”. Иска да знам колко могат да кажат “Аз съм човек”.

Здравейте скъпи приятели. Казвам се Съни, на 18 години от Пловдив. Реших да ви разкажа историята на моя, едва сега започващ живот, но за мен свършил отдавна.

Вече 18 години обичам “най-добрият си приятел”. Израснах с това момче, той ме познава така както никой друг. По-голям е от мен едва с 3 дни. Влюбвала съм се в немалко момчета, и когато открия някое ново винаги си казвам “това е човека”, но винаги греша. След всяко ново любовно разочарование осъзнавах, че сърцето ми е негово, от както се помня. Нямам сили да му кажа истината, за мен той е любовта на живота ми, готова съм на всичко за него, но за него аз съм малката му сестричка. Боли ме, когато плача на рамото му и той ме пита “Защо?”, аз пак лъжа и се оправдавам с нещо, но не бих могла да му кажа истината, боя се че ще го изгубя завинаги…
Умирам при мисълта, че мога да го видя с друга. Вече съм наясно, че няма да го имам. Знам, че живота ми ще мине така, ще заобиколя най-голямата си любов, ще си затворя очите, но сърцето няма да успея. Готова съм на всичко за неговото щастие, дори да трябва да мълча и страдам цял живот.

Освен че трябва да погреба истинската и единствената си любов, трябва и да преодолявам всекидневните скандали с родителите си. ПИСНАЛО МИ Е ОТ ТЯХ! Искам да избягам. Искам да се махна от тази къща и от този град, да бъда далеч от всички и от всичко, искам да ме забравят всички, да забравят коя съм от къде съм. . . името ми даже. Не ми се живее, подтискам се само при мисълта, че трябва да се прибера у дома. Не искам вече тормоз и терор от страна на родителите ми. Не искам обиди, и да ме подценяват. Искам да отида на друго място, където хората да ме обичат и ценят, където да намеря покой и истински приятели. Не виждам път пред себе си. Сама съм срещу всичко, и вече се уморих. Каквото и да правя съм разочарована, и да искам нещо не мога да го имам, и да ми се живее така умирам. Обичайте се и се радвайте на това което имате, това е съвета не едно 18 годишно момиче, изстрадало предостатъчно за възрастта си.