Здравейте!
Искам да разкажа моята история, може да не ви хареса, но умирам за него - (П). Мисля, че той е любовта  на живота, но дано да се лъжа, защото той не иска да ме чува, нито да ме вижда. Предната седмица ходих до неговото село и с колата ми го наобиколих 4-5 пъти, и той ми се развика даже можеше и до бой да стигне. Много ме ядоса, но той беше доста пиян едва изкачваше стъпалата :). Много ми е симпатичен, много готин аромат има, даже когато се връща от работа не ми е замирисал на гадно, просто е супер моето П.
С него бях месец и половина имах чувството, че съм била цяла вечност. Много готино ми беше първите две седмици. Постоянно бяхме някъде на път, само където не спяхме в колата…
Е, не че не го правихме в колата, но това е отделен въпрос. Ходихме до Русе, Добрич, Букурещ, В. Търново, Силистра и др. градове. Изяде ми парите и ме остави на улицата. Живях при него две-три седмици беше ми супер с него. Макар и много да се карахме много си го обичам. Направо откачам без него. Честно да ви кажа не знам какво толкова му харесвах, обичах и бях влюбена в него - изобщо не правеше хубав секс и не му беше нито голям, нито дълъг, но супер ми беше с него. Не знам какво толкова ме привлече това момче. Той е на 18 г., а аз съм на 24 г. Малко ни е голяма разликата, но за любовта няма граници, са казали хората. Той ме заряза на месец и една седмица! Беше ми много гадно. Не че все още не ми е гадно, но се примирявам. Плаках доста за него, но какъв ли е смисълът и аз не знам. След него съм имала доста, но не ми е толкова хубаво с тях колко с моето П.
Ако мога да поискам съвет да ми помогнете как да си го върна! Много си го обичкам!!! Може да ми пишете на skype: rali_ml
Обичам ви!!!
Ще гледам по-редовно да чета вашия вестник!