Привет на всички,
Пиша ви не защото имам проблеми, а за да започна дискусия. Наскоро бях на една лекция за ацтеките. Това което е в техните вярвания, че душата ни е колибри, която като излезе от временната си обвивка тялото литва към небесата и стига толкова високо колкото чиста е тя. Това което пречи на душата да лети са предметите с които се накичваме, с желанията ни за власт над останалите, някак си всичко това натежава. Затова ацтеките така и не разбрали от къде е тази жажда за злато в европейците.
Доста се замислих над това и се сетих колко весел съм бил като малък, и как дойде постепенното ми желание да имам хубава работата, хубава жена, хубав апартамент, да имам много приятели…
Постигнах някои от нещата, но сега пак не съм весел като преди защото искам да имам нещата които нямам от списъка и ме е страх да не загубя тези които имам. Да не говорим, че списъка ми с желания се увеличи и през цялата време тичам за да бъда щастлив.
След тази лекция си зададох въпроса “А кога ще бъда щастлив?”. Стигнах до извода за себе си , че аз винаги мога да бъда щастлив и да се радвам на това което имам колкото и малко да е. Защо трябва да злобея като шофьорите по задръстванията рано сутрин, или да съм раздразнителен като държавните служителки, който не знаят какво правят за 200 лева! Защо трябва да съм безразличен като продавачките в бутик, защо трябва да плюя скапаната си държава? Така че проблемът не е в другите, а в самите нас. Искам просто да разбера колко от вас стигат до този извод, че проблема е в тях самите, а не в другите.
Искам да видя колко от вас могат да кажат “Сега и тук съм весел, а не в преследване на цици, коли, дворци и власт”. Искам да видя колко от вас могат да подадат ръка, въпреки че знаят, че малко са тези които ще им върнат жеста. Искам да знам колко от вас могат да кажат “Аз не съм вълк единак, които ръмжи на братята си и е готов да ги разкъса”. Иска да знам колко могат да кажат “Аз съм човек”.
Коментари по темата
Аз мога да го кажа!
Знаеш ли,размисли ме с тази статия и определено много ми хареса това,което си написал…
Какви същества сме ние хората понякога се чудя…Злобни,лоши,завистливи,пошли…Как все гледаме да сме над другия,или … гледаме външния блясък,а не този отвътре.Нещастни и самотни и най-вече защото сами не си го позволяваме да се радваме на живота си.Мрънкаме,а не виждаме всичко,което имаме,искаме,а не си размърдваме задника,за да го постигнем.Не се наслаждаваме на живота сега,а гледаме бъдещето,а какво е то?Има само настояще.И в настоящето трябва просто да правим нещата така,че следващото ни настоеще след врее да е малко от малко по-хубаво.Алчни за пари,а вместо те да са начин да имаме,за да помагаме,да даваме и това да ни прави щастливи…Ах,мога да пиша и разсъждавам много по темата,ама за сега ще оставя това на останалите читатели.
С уважение:Магдалена
Магде мерси за комента,що се отнася до останалите читатели да коментират.Не възлагам надежди.Хората се вълнуват от това,че немога да имат някои или нещо правят го във невероятна мъка и това се котира.Тук е пълно с разкази от рода на край моя живот свършва защото нямам дадено момче имам проблеми със родителите или искам шефа и тези неща се котират.А колко от хората се замислят затова как има млади хора на който наистина им свършва живота- наркотици,глад,спин,рак и още толкова много.
Така че невярвам че моя разказ ще бъде забелязан от тази аудитория.Още веднъж мерси за коментара явно са останали и истински хора,а не само промити от маркетингови идеи потребители.
да… така е наистина.Иска ми се и на мен да чета тук малко повече истински истории на истински хора.За истински неща от живота,а не само за разни суети и капризи.Толкова страшни неща има по света,част от които спомена ти и понякога всички ние дето се вживяваме в подобни смешни дефакто проблеми-битовизми,които съществуват само в главите ни,но дали го осъзнаваме,да се замислим за истинското ни послание,което носим в себе си и сме тук на земята.За душата и развитието на цивилизацията и света…Но учудвах се до скоро всъщност как повечето хора не ги интересуват такива неща,не са информирани и не желаят да се информират дори за правата си в собствената си държава.И някои имат интерес от всичко това,използват именно това,за да са над другите.Тук идва и естествения подбор,така да го кажа,в едно общество.За някои е по-лесно да си мълчат,да си взимат някакви смешни пари и това е тяхната истина за живота,вместо да оставят финансовия въпрос настрани и да осъзнаят,че не това е всичко.И че именно осъзнаването на самия себе си,достойнството,една истинска идея и ентусиазмът за нея,след себе си ще повлече и чисти пари…Повече говорим и по-малко слушаме,или пък когато слушаме не отсяваме стойностното,няма го критерия ни за истинността и святата идея,чистата и хуманната.”Промити от маркетингови идеи потребители”…
Аз лично много разсъждавам за какво съм родена и какво искам да оставя на света,за начина си на живот и прочие.И при мен,осъзнала съм,го има Егото и желанието на Аз-а да изпъкне,но по какъв начин вече идва проблема.Аз се научих и сега да съм доволна от живота си,всичките ми мечти и цели не са свързани единствено с изпъкване на моя Аз или с натриването на нечий нос,нося в себе си идеята,че когато печеля аз,в нечестните игри на живота,но с чиста душа и замисъл,покрай мен ще спечелят и други,мои близки,познати и непознати все още…Борба,това е животът.Ето за това може да се разсъждава много…
Писмото ми малко объркано сигурно стана, и повечко дълго,ама го написах както ми дойде,а мислите ме връхлитат една друга,а не ми остава време да го направя по-късо,защото относителната величина време ме притиска.Утре надявам се,ще ми остане повече време да коментирам това,ще се радвам да видя и последващи коментари по темата.
С уважение:Магдалена
незнам за останалите но аз те разбирам,би ми било интересно да си говорим skype ако решиш просто ми прати твоя на този меил wasili@abv.bg
ISKAM DA IZRAZQ SVOQTA BLAGODARNOS KUM TOZI DOSTOEN 4OVEK
Добави и своя коментар