Провален живот едва на 18

Здравейте скъпи приятели. Казвам се Съни, на 18 години от Пловдив. Реших да ви разкажа историята на моя, едва сега започващ живот, но за мен свършил отдавна.

Вече 18 години обичам “най-добрият си приятел”. Израснах с това момче, той ме познава така както никой друг. По-голям е от мен едва с 3 дни. Влюбвала съм се в немалко момчета, и когато открия някое ново винаги си казвам “това е човека”, но винаги греша. След всяко ново любовно разочарование осъзнавах, че сърцето ми е негово, от както се помня. Нямам сили да му кажа истината, за мен той е любовта на живота ми, готова съм на всичко за него, но за него аз съм малката му сестричка. Боли ме, когато плача на рамото му и той ме пита “Защо?”, аз пак лъжа и се оправдавам с нещо, но не бих могла да му кажа истината, боя се че ще го изгубя завинаги…
Умирам при мисълта, че мога да го видя с друга. Вече съм наясно, че няма да го имам. Знам, че живота ми ще мине така, ще заобиколя най-голямата си любов, ще си затворя очите, но сърцето няма да успея. Готова съм на всичко за неговото щастие, дори да трябва да мълча и страдам цял живот.

Освен че трябва да погреба истинската и единствената си любов, трябва и да преодолявам всекидневните скандали с родителите си. ПИСНАЛО МИ Е ОТ ТЯХ! Искам да избягам. Искам да се махна от тази къща и от този град, да бъда далеч от всички и от всичко, искам да ме забравят всички, да забравят коя съм от къде съм. . . името ми даже. Не ми се живее, подтискам се само при мисълта, че трябва да се прибера у дома. Не искам вече тормоз и терор от страна на родителите ми. Не искам обиди, и да ме подценяват. Искам да отида на друго място, където хората да ме обичат и ценят, където да намеря покой и истински приятели. Не виждам път пред себе си. Сама съм срещу всичко, и вече се уморих. Каквото и да правя съм разочарована, и да искам нещо не мога да го имам, и да ми се живее така умирам. Обичайте се и се радвайте на това което имате, това е съвета не едно 18 годишно момиче, изстрадало предостатъчно за възрастта си.