Здравей.Изповедта ти наистина ме заинтригува,но не си попаднал на подходящото място.Аз тук също имам изповед-”Влюбих се в шефа си”-това е моята драма. Обаче наред със свестните коментари се наслушах и на големи простотии.Хора,с претенции,че са “висока класа”,пишат с правописни грешки(?!?)…
Но както и да е…..разбирам,че в момента ти е много гадно,защото искаш да се върнеш в голямата стая (Рая).И аз съм така,какво ли не бих дала,за да се върна в стария ми отдел,но…. (прочети изповедта ми)!Моят съвет засега е да изчакаш.Да не даваш гластност на станалото пред колегите,а и недей да взимаш прибързани решения(да напуснеш работата примерно).Просто засега си стой там,върши работата,колкото и да е гадна и изчакай да видиш развоя на събитията.
Бих искала да си поговорим по-обширно на тази тема,но ако искаш да го направим другаде.Може да разменим mail,skype,facebook и т.н.Ако си съгласен пиши ми тук,разменяме координати и ще действаме!!!Можем да си помогнем взаимно,да се разрешат проблемите ни!!!

Здравей!
Прочетох писмото ти с голям интерес и погнуса от всичко,което сподели,че те тревожи.Наистина на любовното място няма как да няма любовни обертонове,особено когато работят млади и хубави хора.Там всеки дава най-доброто от себе си,за да изглежда добре,гримове,парфюми и какво ли не.Хубаво е,когато всичко е в границите на норалното.Лошото е,когато се прескочи тази граница и на един от двамата това не се харесва,а “похотливият”е с по-високия статус.Съответно идват и заплахите за уволнение и страха от това.За съжаление в България малко трудно се получават нещата,когато трябва да си търсиш правата.Но пък закона си е добе измислен.Де да се спазваше…Ако всичко си беше наред в нашата родина,в момента ти си в по-изгодната позиция.И все пак не е лошо да опиташ,защото според мен ти тъй или иначе си си изгубил работата-прежали я и действай по законов ред.Това си е сексуален тормоз.Не знам само какъв ти е договора,от колко време с във фирмата,осигуровки и т.н..95%от делата срещу работодател се печелят от работника,служителя.Това е хубаа статистика за нашата страна на абсурдите и несправедливостите.Мисля,че в нейните очи това отхвърляне няма да ти се размине,то се е започнало с “канцеларската”работа. И моля те,не оставяй нещата така,защото докато всеки се снишава и си мълчи за такива неща,именно заради това,такива гнусни и не чак толкова гнусни,ами само подли шефове,ще правят каквото си пожелаят като всевишни с нас “простосмъртните”.Ами тя да не е всевишна.Недей напуска,консултирай се с добър адвокат,заведи дело за щетите,това ти тревожене на работното място,ако не да ти върнат нервите,поне може да се оцени в пари.И не трябва да изптваш никакви угризения за това,което поискаш за моралните ти щети.Ти така или иначе рано или късно ще бъдеш изолиран от тази фирма,начело на която е тази твоя шефка.А ако е компания,може и да си запазиш мястото,дори и да “изнудиш”както се казва(въпреки че просто си искаш каквото ти се полага,след като си вършиш задълженията)за някоя по-висока позиция.Дори и да я осъдиш,ако тя е начело на всичко,пак можеш да си запазиш мястото,ала вярвам,че няма да ти е за дълго приятно да работиш в тази атмосфера,тя после еда ли ще посмее да те уволни дисциплинарно,щото може и да се опита да направи нещо такова.
Това е накратко моя съвет за всичко.Потърси си правата.Мога да ти дам и още съвети и евентуално телефони на хора,които биха ти свършили много добре тази работа,ако решиш да последваш съвета ми,ако си от София или Плевен,например,защото нали знаеш,че има адвокати и адвокати,както във почти всяка професия.И ако решиш да тръгнеш по този трънлив път,не се отчайвай и не се отказвай.Преживяла съм го.Трябва доста хора да се осмелят на това,за да се оправи поне малко от малко нашата страна.Ами я си представи,че досега е правела така също?А дори и някой да се съгласи на твое място да се прежали,мислиш ли,че ще издържиш на това,докато работиш там да ти се натрапва такава връзка?Такива хора трябва да се поставят на мястото им,за да не злоупотребяват повече с жвота на много хора.Има си законов и интелигентен начин за всичко това.Не оставяй нещата така,да видиш какво ще се случи или просто да напуснеш.Дори вече не случайно,а много хора и работодатели дори не го знаят,не се пише молба за работа,а мотивационно писмо.На никой не се молиш да те вземе на работа,а просто изказваш мотивацията си да извършваш точно тази работа.Смело и напред!Не оставяй нещата просто така.Или не се отдръпвай след като вината,че тя те е пожелала и не е съумяла да контролира нагона си на работното място,не е твоя.
Ако имаш нужда от нещо,ако мога,ще ти помогна,дори и със съвет къде да се обърнеш.Или дори само да поговориш с някой за това,ето телефона ми-0889171167.
С уважение:Магдалена

Извинявай,сега видях,че и на моята си писала,ще отговоря.

Знаеш ли,съгласна съм с Магдалена,и аз щях да те посъветвам това.Но,моля те,пиши какво си решил,защото историята ти ни трогна и те чувстваме някак близък.Успех!

Здравей отново!
Здравейте и читатели на статията
и коментарите към нея!

Радвам се,че си решил да не се оставяш току-така,но…все пак отговорът ти за това какво си решил ме озадачи искрено.Наистина все пак ти си знаеш и си решаваш,животът си е твой,но позволи ми да направя последен коментар към историята ти.Приеми го като съвет да обмислиш всичко отново и добре.Личното ми мнение е,че решението ти не е особено зряло,такива неща вече и по филмите ги няма,без да искам да те обидя с това.Дори в гимназията не се случват такива неща.Не знам дали това е първата ти работа,но вярвай ми,солидарността не се среща често и за съжаление рядко се случва на работното място,където всеки си пази мястото и работата.Тези хора си имат деца може би повечето от тях,семейства,лични грижи,дори и финансови,а ти си тръгнал като четвъртокласник да си решаваш проблемите.Помисли много хубаво,за да не останеш безкрайно разочарован,когато останеш сам,когато в последния момент всеки се поколебае и не стане от стола си.Те могат да ти кажат какво ли не,някои могат и да го мислят в конкретния момент,но за други това би било поредната интрига,за да гледат сеир и да направят живота си поне малко по-интересен.Хубаво е,че вярваш в хората,но не бъди глупак.Да,има и такива хора като тебе,сигурна съм,че ако ти имаше колега с подобен проблем би застанал зад него,ти не би ограбил,ти не би злоупотребил,ти не би създал сеир,ти не би убил,но истината е,че хората освен хубавите си страни има сред нас и такива,които нямат принципи,които им стиска да постъпят солидарно,които крадат,които злоупотребяват за сметка на нечий чужд живот,които зад хубавите си личица и кожа имат червеи в душата си,хората се убиват!Не забравяй колко лицемерни могат да бъдат хората и колко външностите са лъжливи!
Желая ти успех!Дано пък едно на милион се случва,ама да си случил на колектив.Пък дори и да стане,не си мисли,че мястото на госпожата ще изстине току-така без законови мерки.Няма как по друг начин да я заставиш да направи дължимото ти.Особено след като даваш гластност на проблема.В едно съм се убедила за себе си-хората не се променят,не и в основните си принципи и истинската си същност!Така че внимавай да не ти се изнижат между пръстите 6-те месеца,през които можеш да пуснеш делото след случката.Моля те,не идеализирай нещата и хората!Запази доброто в себе си,запази все пак детето в себе си,но бъди реалист и не мисли,че някой ще остави работата си ей-така ,заради тебе,защото си му симпатичен.Особено в момента,коагто ситуацията е такава,че има толкова безработица.Ако тя е собственика,си загубен.Ако е в компания-не се знае нищо,независимо какво направят колегите ти.От една страна тя е по-труднозаменимата за компанията,служителите често не представляват интерес за по-високопоставените,може и да се опитат да ти затворят устата,но пак ще изхвърчиш след време,защото все пак няма да си си държал езика зад зъбите,а от друга такива “риби”като нея по-лесно ги обезглавяват,но местата им заемат хора с доста по -различни принципи от твоите,такива,които с кротуват и лекичко си “тупат топката”.Защото си поставен в ситуация да не си от тях,принуден си от вътрешното безпокойство,което тя ти е създала.Ще се радвам,ако пишеш какво се случва с теб.

С уважение:Магдалена