Страх ме е от шефката

Пише ви едно отчаяно момче с молба за съвет…

След като завърших университета си бях радостен, че успях да се реализирам по специалността. Работната атмосфера беше прекрасна защото 95 процента от колегите са колежки. Аз от малък тренирам, минал съм през различни спортове и продължавам през свободното си време да го правя, защото се чувствам добре след тренировка, пък и няма по яко нещо да усещаш как жените неконтролируемо те зяпат. Така се случи и в работата…

Доста бързо голяма част от колежките започнаха да си приказват с мен, защото останалите малко мъже бяха свестни, но възрастни и улегнали. Всичко беше като в рая и аз се чувствах добре до деня в който не ме извика шефката. Влязох в стаята и тя тъкмо разкъсваше поредното пилешко бутче от една фирма да не правим реклама. Не знам дали сте виждали красива жена как деликатно откъсва месце от бутчето - яде сладко и това е красиво. Шефката ми обаче е 120 килограмова машина за сумо, която откъсваше парчета месо с настървение . В момента в които влязох тя не ме забеляза и продължи да дъвчи шумно месото. Тогава аз казах ‘търсила си ме’. В този момент тя гневно си изкара лицето от пликчето с бутчета за да види кой я тормози. И в момента в които ме видя  смени гнева си с усмивка на тлъстото и мазно от бутчетата лице.  Тогава измомоти нещо докато си бършеше лицето с кърпичка която приличаше на марка на фона на това туловище. Аз деликатно я помолих да повтори, като вътрешно ми се повдигаше от гледката. Тогава тя обясни, че искала да си преместя нещата в нейната стая, защото нямало място, а щели да идват нови колеги, които от една година ги няма.

От тогава аз просто започнах да преминавам през рая. Това бяха няколкото секунди през които преминавах през огромната стая със бюрата на колежките и всички ме гледаха влюбено със желание да ме схрускат. Аз също го исках, защото имаше големи красавици особено Лили, която хвърляше онзи поглед през очилата в момента в който ме забележеше, че надничам в декoлтето й. И всичко свършваше като след секунди се намирах пред врата на шефката. Тогава колежките ме поглеждаха все едно се сбогуват с мен и аз влизах и сам затварях вратите на Ада след себе си. Най трудното беше да я погледна за добро утро, да се правя, че ми е приятно, да минавам покрай бюрото та да стигна до моето и да се правя, че не я забелязвам как ми оглежда задника. Всичко продължи така с месеци през които опознах комплексарския и тираничен нрав.
Една вечер останах до късно, извънредно по нейна вина. Аз работех до никое време затворен в нейния кабинет(Ада) а вече не се чуваха и сладките гласчета на колежките ми от огромната стая(Рая). А моя демон постоянно ме гледаше със страст и възбуда от която се гнусях. Така към 22 ч. тя каза че ще си тръгва и реши да се преоблича, че щяла да ходи на парти, за да е по- изискана. Вътрешно ми стана смешно как може Годзила да си сложи рокля и да е изискана. Аз очаквах да отиде в тоалетната и там да се преоблече, но тя реши, че може да го направи директно в стаята. Засрамен се обърнах и в съзнанието ми започнаха да влизат на сила гадни гледки как изглежда гола. Имах доста богато за съжаление въображение. Тогава усетих тежката и ръка да ме хваща за рамото и тя каза “Обърни се”. В този момент разбрах, че въображението ми е било слабо пред жестоката действителност. Тук спирам да описвам, че не искам да увреждам ничия психика. Като цяло тя ми се нахвърли с призиви “Люби ме” и т.н. След като я отблъснах със сетни сили (все пак тя беше 120 кг) се започнаха заплахите за уволнение. Аз и тогава не изневерих на принципа си да не удрям жена, въпреки че нищо женско не виждах в нея и така с блъскане едвам се откъснах.

На другия ден тя се държеше хладно и грубо, все едно не ми е налетяла. Така е вече цяла седмица и виждам как тя се опитва да ме съсипе с канцеларска и всякаква друга неприятна, но не и истинска работа. Чудя се какво да правя… Работата ми харесва. Това съм искал да правя, но всеки ден минавам през Рая и го напускам за да работя в Ада. Дайте ми съвет какво да направя и има ли как да я накарам да ме възприема като останалите служители с който се държи като с нищожества, но поне не ги тормози, защото не представляват интерес за жадната и за мъжка плът психика. Искам отново да работя в Рая и да гледам вратите на Ада само отвън!